Чудесата по Коледа

На Коледа ставали чудеса. Вярно е, че Коледа е още на цели две седмици разстояние, но аз вече чакам чудеса. И какво дочаках -  в един и същи ден ми откраднаха колелото и ми удържаха 1/3 от заплатата. Дали наистина по Коледа сме по-добри или цялата тази еуфория ни кара да искаме повече за себе си, да смятаме, че някой ни е длъжен и да търсим това дължимо по всеки възможен начин?

От една страна Коледа е поредният кич, едно добро оправдание да напълним домовете си с мигащи, златни и сребърни, червено-бели-зелени, усмихнати, иглолистни, елфски... но най-вече ненужни украшения. Коледа напоследък е един добър повод да пръснеш огромна сума пари в името на една загубена кауза - да си купиш чувството, че си добър. От друга страна Коледа е нещо много приятно и семейно, топло и ухаещо на вкусни гозби. Дългоочаквано и бленувано като подарък под елхата...

Помня как майка ми преди много години не знаеше точно какво е Коледа и точно кога се празнува, защото е от "червеното" поколение. Помня как грижливо пазех играчките за елха, наследство от брат ми и сестра ми - те също са едно доста далечно от моето поколение. Помня, че подаръците бяха малки пакетчета с няколко портокала, банан и шоколад. Помня приготовленията, изчисленията и броенето на ястията, вниманието и прецизността всичко да е постно. Помня и огромните домашни по Коледа - защото учителите си представят, че 2 седмици ваканция са ужасно много и естествено всеки учител си мисли, че именно неговият предмет е най-важен и интересен. Помня как рибката ми роди малки гупи точно на Коледа, когато бях 5-и клас. Помня и първата си двойка - на класното по Математика, точно преди Коледа... Помня много Коледи от детството си - може би всички. Но напоследък Коледа не е никак незабравима...

Сега Коледа е обикаляне по молове и разпродажби в търсене на най-подходящия за всеки подарък, купуване на билети за вкъщи, изморително пътуване с хъркащи чичковци, претенциозни лелки и мрънкащи деца, срещи със стари познати, които са толкова "стари", че е трудно да се намери обща тема на разговор, неизбежно преяждане, много студ и купчина безполезни джунджурий с Дядката, еленчета, елхички и т.н...

Помня Коледа от детството си и това ми е достатъчно, за да я обичам и чакам с нетърпение. И предполагам, че това противоречие само по себе си е едно Коледно чудо, заради което всичко изброено си струва. :)