August moments in Sepia

През август обичам повече от всякога индийски поли. 

Само през август мога да понеса всякакви дрънкулки и кичове.

През август е хубаво да си край морето, 

а именно така аз се подготвям за него.

Капучиното и домашно приготвените 

котешки езичета са съвсем различни през август!

Извивките на това езерце вероятно не 

биха ме впечатлили, ако не беше август!

И все пак не само през август ти се иска просто 

да се носиш по течението, но точно сега е най-лесно! 

Дори и през август има 

моменти на самота и разруха!

Всъщност никога не съм обичала август. Обичам лятото, защото тогава е рожденният ми ден, това е оправданието ми за поносимостта ми към юли. Истината е, че обичам студа. Има едно такова странно чувство, когато си прегрял от емоции и мисли и просто искаш силният вятър и студа да убият това усещане. На мен ми се случва често - винаги, когато ми прелее чашата, падне пердето и т.н., искам просто да изляза, да ме отвеят ветровете и да ме скове лед, за да не мога да усещам нищо, за да забравя всичко... Това не може да се случи през август, през лятото изобщо. Затова и не го обичам. И все пак има и нещо хубаво в август, както и в лятото. Наскоро си набелязах една книжка за четене Portraits in Sepia и така реших да кръстя красотите през август. Има някакво Sepia усещане в тях - топло, но и толкова старо и изхабено, сякаш никога не е било...