Не е заради 24 май, не съм чак такъв патриот, а и през май има толкова много празници, че вече ги подминавам без особено превъзнасяне. Просто работя като учител - по едно време много го исках, после никак не го исках, след това се примирих, накрая взе, че ми хареса.
Учител напоследък е едва ли не мръсна дума. На фона на всички амбициозни и мотивирани хора на моята възраст, които искат да бъдат мениджъри, адвокати или да имат собствен бизнес, които обикалят света с надеждата да намерят богат съпруг или просто да избягат, понякога ме е срам да кажа, че съм учител. Може би защото всички мразим учителите си от гимназиалните години, може би защото помним какво сме им докарвали до глвавите и не искаме да сме на тяхно място, може би защото образованието ни хич го няма, а може би просто защото идеята за учител е сбръчкана лелка, с очила и нафталирано костюмче от 80те, която фъфли и плюе, подходяща за всякакви гаври... Не знам защо всъщност, но да си учител в България до голяма степен значи да си никой. Или поне повечето хора така си мислят, защото повечето хора искат да бъдат някой...
Започнах да работя като учител по английски в частна школа, когато бях трета година студентка по PR. Исках точно такава работа, защото си мислех, че е лесно и приятно. Оказа се нито лесно, нито приятно. Знаех само английски и нищо друго. Трябваше да се справям с децата, родителите и мениджърите си. Боледувах през две седмици, точно колкото единият антибиотик да свърши и да ми изпишат следващия. Просто работейки с деца, няма как да си здрав, защото по всяко време на годината все едно от 60те, на които преподавам, ще има грип... Парите не са лоши, не че отговарят на усилията ти да преподаваш на деца 10 часа дневно и още 2/3 да се подготвяш вкъщи.
3 е сакрално число, така че на третата година, когато вече дори ми харесваше да преподавам, се дипломирах и реших и аз да се разболея от амбицията на младия човек да бъде някой, да постигне нещо, да има кариера. И ей ме на - и аз мениджърче, нищо че менажирам само себе си. След като няколко месеца се наложи да комуникарам с хората на съседните бюра чрез e-mail, цял ден да рефрешвам пощата си и да ставам от стола си, само за да отида до тоалетната, реших, че е по-добре да си работя с деца, че поне те изпълняват всичко в зададения краен срок.
Сега отново съм учител, след като обиколих няколко скучни офиса и опитах няколко мениджърски позиции. Не знам как е възможно човек да издържи затворен в една стая с още 4/5 човека, да стои цял ден на едно място и да се пули в едно екранче, да пие по няколко кафета, евентуално да смени стола, стаята и хората, докато е на среща. Да си учител може и да не е престижно и кой знае колко добре платено, но всеки ден се срещам с много и различни хора - деца, младежи, възрастни, всеки ден е различен, говорим за различни неща, случва се всичко - и приятни и неприяти ситуации. Но има динамика!
Малко ми е тъжно, че учебната година свършва. Имах една прекрасна група с тийнчета и макар че нямаше час, в който всички да са присъствали, ще ми липсват. Не знам до колко съм успяла да ги науча на анлийски. Може и да не съм била възможно най-добрият учител, когото са имали, както и те не са възможно най-прилежните ученици, но е хубаво да видиш, че си успял да ги провокираш, да спечелиш интереса им, да ги вдъхновиш да работят върху себе си, да ги накараш да искат да знаят. Защото учителят не е просто онзи nerd, който поправя грешките и дава домашно, според мен учителят е източник на вдъхновение. Това не е нещо, което човек прави за пари, а и не мисля, че може да бъде купено или платено. И естествено, че това е доста идеалистично, а идеалите обикновено не се случват... или поне не с всички. Но аз имах едни 6 тийнчета и се опитах това да се случи поне за тях.
Тук е мястото и да благодаря на моите учители - директно или косвено са ми дали много, определено повече, отколкото като ученичка съм успяла да си представя и разбера.
Така че, ако някой ще оплюва учители, да не ми се мярка. Мразя мнението, че всеки трябва да има мнение. Ако не си работил като учител, нямаш право на мнение за учителите, защото като не разбираш нещо, като не си (бил) "вътре в нещата", тогава си дървен философ, а те не струват. Хм, да речем, че стига толкова, не искам да тръгвам в посока към мизантропията си.
0 коментара:
Публикуване на коментар