Както преди

Липсва ми нещо. Ама то пък кога ли не ми е липсвало. Някак си не е както преди, но пък то никога няма да бъде така, както някога е било... И все пак проблемът не е, че е различно, а по-скоро, че е безлично. Не го знам то ли е, и ако е то, какво е; аз ли съм и какво точно в мен, заради мен ли е или заради някой друг.

И хората изглеждат различни, някак вече безлични, а може би аз съм безразлична. Чудя се те ли са проблемът или аз самата. Като прочетена книга са, като сериал, чийто край вече знаеш още от първата серия, някой дори се опитват да са забавни, но ситкомите са ми още по-скучни... Може би просто старите болежки около моята хронична мизантропия се засилват, нали напролет всички симптоми на всякакви болести се изявяват, знам ли...

А може би просто има някаква криза - човешка, защото напоселдък единствените усмихнати хора ми се струва, че са наркомани, пияници и луди... А може и само да ми се струва.

Понякога обаче ужасно много им завиждам и така ми се иска да се напия, да се надрусам, да полудея и тогава може и да бъда щастлива, може и да успея да пиша и снимам добре както преди, тогава може би ще може да бъде както преди...