Тук

Това е държавата на фалшивата Кока Кола, менте Адидас-а с две, пет и повече или по-малко от оригиналния брой лентички, силикона, нелоялните работодатели, хейтърите, перхидрола, големите хора с големи мозъци, колкото и търбуси. Това е държавата с велика история, велика простотия и прости величия. Това е държавата на манекенките, които искат да бъдат моделки, които четат Умберто Еко и едва съставят смислено изречение. Това е държавата на мислители, които никога нищо не са измисляли, пасивни активисти, богати просяци и очевидно грозни Мис България "гърли".

Тук децата не надминават родителите си, защото пропадат заради родителите си. Тук учениците работят заедно с учителите си. Тук всички сме от село, но едва когато сме стигнали до големия град, сме разбрали, че селото е големият град. Тук лекарите лекуват според сумата, не според болестта. Тук магистрите стават продавачки, тъпаците -  мениджъри, мутрите - бизнесмени. Тук бездомните кучета са на почит, домашните са гадни псета. Тук мутрите и блондинките са най-щастливи. Тук има чалга, няма поп-фолк. Тук се ходи на спа, не на планина. Тук, ако не нарушаваш закона и си изряден, значи си тъпак. Тук ако не псуваш, си невъзпитан. Тук всеки има мнение, макар че няма достатъчно капацитет за такова. Тук ако не лижеш задници, значи си добър в правенето на... "музика". Тук циганите само живеят свободно, разминават им се данъци и глоби, за което им се дават помощи. Тук децата са или дебили, или преждевременно остарели. Тук възрастните са или луди, или болни. Тук вечно нищо не е наред. Тук се кланяме на чуждото и плюем своето. Тук сме винаги най-добрите, но все сме на най-лошото дередже. Тук всеки знае много, иска малко и все е недоволен. Тук преди имаше битаци, сега има молове. Тук преди имаше баби, които продаваха домати и краставици, сега има биомаркети. Тук преди имаше кошчета за боклук, сега има  еco-friendly "боклуци". Тук преди обичахме другарите от СССР, сега се кефим на пичовете от САЩ, НАТО и ЕС. 

Това е държавата на скъпите квартали без улици и водопровод. Тук "може и да нямам пари за бензим, ама ще си купя Мерцедес". Тук билетчето струва колкото хляба. Тук все не е както преди. Тук любовта е по сметка - банкова сметка. Тук хартийката е по-калорична от баничката. Тук "може и да съм тъп, ама имам две висши и магистратура". Тук сме много ентелегентни. Тук много четем, ама все книги, които не разбираме. Тук много пишем, ама все глупости. Тук напоследък всички сме И фотографи, И политици, И икономисти, И професори. Тук изобщо всеки разбира от всичко, докато не му се наложи да свърши някоя работа. Тук е царството на мързела и шикалкавенето. Тук ако нямаш връзки, трябва да имаш много пари. Тук ако нямаш пари, трябва да имаш много връзки. Тук има много корупция и колкото повече се борят с нея, толкова повече става. Тук, ако нямаш нито пари, нито връзки, дано поне куфар и резервация за билет да имаш. Тук, ако решиш да останеш... нищо не ти остава, освен да станеш блондинка, силиконка, чалгаджийка или мутра. 

И все пак тук не е лошо. Не и докато си мечтаеш, че има и там, където можеш да избягаш. Тук, ако не друго поне можеш да имаш мнооооого мечти - всичкото това да го няма...